Zizimosi's Weblog

Идва ми да крещя! Да викам, докато не ми останат сили и глас!

Проблемите ми започнаха в петък, когато трябваше да да взема лекарствата на майка ми. Тя е с диагноза множествена склероза и е на лечение с бетаферон, който и бива отпускан от НЗОК. И със събрани всички документи (които не са малко!) отивам аз в аптеката да взема лекарството.

Да, ама не! Оказа се, че от 01.06.09 има новости! От сега нататък всяка аптека ще трябва да заплаща в кеш доставката на бетаферон (който струва около 2000 лв) и след като го изпише по съответния ред на болния и като отчете всички документи, евентуално след няколко месеца НЗОК ще им възстанови сумата.

И сами можете да се досетите какво се получава всъщност – нито една аптека към момента не е закупила лекарството, следователно – то никъде не се предлага.

Болните са оставени на произвола на съдбата – т.е. на договорките между доставчици и аптечни складове. Оставени са на възможността на аптеките да отделят няколко хиляди всеки месец от оборотните си средства. А коя аптека може да си го позволи? В Русе например има 5-ма болни, които са лечение с бетаферон. По прости сметки се оказва, че една/няколко аптека/и трябва да заделят обща сума от 10 000 лв, за да могат да доставят на болните това лекарство. Ами при условие, че в нашия град няма нито една аптека която може да си го позволи? Получава се днешната ситуация, в която се намира майка ми – без лекарство.

Бетаферонът не е животоспасяващ, поне не в смисъла на инсулина например, но е лекарство, което забавя развитието на множествената склероза, т.е. също би могло да се числи към животоспасяващите.

За да бъде отпуснат от НЗОК болните минават по една безкрайно дълга и сложна процедура, която е последвана от повторение на всеки 6 месеца. И макар да си минал през всички препятствия, да си събрал всички необходими документи и да си получил заветното ДА, накрая лекарство няма.

След като си минал през всички мъчения, накарая и през личния лекар, който изписва всеки месец лекарството, отиваш в аптеката и О, изненада! Ако попаднеш на любезен и сговорчив фармацефт ти обяснява, че тяхната аптека вече няма да доставя бетаферон. Че друга верига аптеки ще поеме щафетата от тук нататък. Казва ти (евентуално) коя е другата аптека. Тя, разбира се, се намира на другия край на града. И докато стигнеш до там се озоваваш пред табела „Приемам стока – инсулин“. Връщаш се след няколко часа, изчакваш цялата опашка от инсулинозависими хора за да ти кажат, че ще проверят!!!! Обаждаш се по-късно (защото вече нямаш сили да ходиш на 35-градусовата жега) за да ти отговорят, че те няма да могат да доставят лекарството!

Разбирам аптеките, сумата не е никак малка и да бъде затворена без да им е ясно кога точно ще им бъде възстановена (и ще бъде ли въобще възстановена), не е лесна задача. Това са оборотни средства и то в доста голям размер.

Но аз съм и от другата страна – моята майка очаква своята доза бетаферон всеки втори ден. И на мен ми писна да ме разхождат между аптеките, писна ми да слушам обясненията на всички. Разбирам, че проблема идва „от горе“. Но това „горе“ искам да идентифицирам и да получа отговори от него. Искам да знам, как измислят тези глупости?!

Не само болните от множествена склероза са ощетени – скандалите са навсякъде. Онкологично болните, инсулино зависимите и не знам още кои други. Всички тези хора са изстрадали достатъчно със своите заболявания. Покорно са изминали пътя до получаване на одобрението за финансиране на лечението от НЗОК (пълно или частично). И на всеки 6 месеца също толкова безропотно преминават мъките на този трънлив път, за да бъдат одобрени още веднъж. Сякаш всеки ден онкологично болните чудодейно се излекуват или инсулинозависимите спират да използват животворния инсулин! И въпреки всичко накрая се оказва, че няма да получат този месец лекарство, защото същите тези „от горе“ междувременно са измислили нещо ново!

Не знам кога всичко това ще свърши. Може би след смъртта ми, а може и по-късно. Но в едно съм убедена – това е политика на геноцид! Съвременен геноцид над и без това болни, и измъчени хора!

Днес прочетох един сборен материал, от различни форуми и страници из родното интернет пространство, за начините да убиеш куче.

Потресена съм! Не мога да повярвам, че всички тези издевателства могат да бъдат плод на човешкото въображение! Не мога да повярвам, че „хубава мъчителна смърт“ може да зарадва някого и въобще хубава + мъчителна + смърт може да носи нещо положително в себе си!

Винаги съм смятала, че по презумпция всички сме равни, но сега разбирам, че не сме. С всеки изминал ден се уверявам в това, че ние хората, уж най-висшите същества, сме най-безумни!

Много интересен е факта, че повечето от създателите на методи за съвременна (и не чак до там) инквизиция над други живи същества осъзнават, че животните на улицата са плод на човешката дейност. Те няма да бъдат там, ако ние, същите тези хора, не ги взимаме и после изхвърляме.

Бездомни кучета и котки в градска среда няма!

Има вълци, диви котки и други диви животни в горите, както някога ни учеха в училище.

Ние хората, като толкова висши същества, един ден решаваме, че ни е необходимо животно и си вземаме такова. По някакви причини после решаваме, че не го искаме повече и някой слънчев ден му отваряме вратата и никога повече не го прибираме. Ето така се заражда проблема бездомни животни. Ние го създаваме и после пак ние се оплакваме от него. Не може да ни се угоди! Ние не знаем какво искаме и от нашето незнание и задоволяване на капризи после страдат животински видове.

Има много просто решение на проблема – не като избиваме животните, дори и не като ги кастрираме – понеже това е временна мярка – необходимо е само да има отговорни граждани! Трябват ни съвсем малко усилия и сами можем да си решим проблема – всички собственици на животни да регистрират питомците си – може да става и чрез ветеринарните лекари, с поставяне на микро чип, носещ информация даденото животно на кого принадлежи; строги санкции за гражданите, които изхвърлят животното си на улицата; масова кастрация.

И ако нашите управленци искаха, до сега отдавна да няма животни на улицата. Не е нито толкова сложно, нито неизпълнимо. Само желание се иска, парите така или иначе ги има, само дето ги харчат за евтаназии, които нищо не решават.

Няма да зачеквам проблема за бездомните животни и общините, тъй като е прекалено обемист и точно толкова неприятен – за него друг път, но общините също не желаят да разрешат казуса с бездомните животни.

Бих искала да апелирам към всички хора, моля ви, отворете си очите! Ако смятате, че подхвърлянето на отрова в салам е решение на проблема – прегледайте се при очен лекар, защото това очевидно не работи!

Само за статистика (макар и черна) искам да отбележа, че през последните 10 години в повечето големи общини съществуваха и работеха т.нар. Изолатори – там прибираха бездомните животни, и ако никой не ги потърсеше в 14 дневен срок – евтаназия и други методи, често с мъчителен летален изход.

Е, ако смятате, че избиването на животните ще реши проблема, кажете ми моля, защо след като ги изтребваха 10 години проблема не е решен?

Не е решен, защото хората в същото време продължават да изхвърлят домашни животни. Всяка есен от покрайнините на градовете и селата плъзват новосъздадени глутници.  Кучета, които са изпълнили предназначението си, през ваканционния сезон са пазили къщата, но зимата хората се прибират в града и най-лесно е да пуснат кучето навън. А на пролет – ще си вземат ново, което на есен отново ще изхвърлят. И така никой не знае до кога.

Повечето от вас сигурно са пътували в западна Европа – видяхте ли там бездомни животни? Аз лично не видях такива в Австрия и Германия. Там, преди 30 години са били в същото положение като нас, но са предприели мерки и са решили проблема. Кастриране и глоби – много лесно, та дори и доходоносно за „бедните“ ни общини.

Не е необходимо ние да измисляме нов път за откриване на Америка, можем просто да използваме предоставените ни карти. Няма да губим време в ориентация и връщане назад във времето към методите на светата инквизиция.

Надявам се, създателите на варварските методи за убиване на животни да са единици, на които аз съм попаднала инцидентно. Искрено се надявам идните след нас поколения да имат повече разум и чувства, да бъдат повече модерни в мисленето и по-малко варвари.

Не ние даваме живот, за да си играем на Господ и да го отнемаме.

За съжаление още веднъж нашите народни представители ни показаха, колко много сме сбъркали с тяхното избиране за такива!

„Град за отговорни хора“ са написали много подробен материал за това как се стигна до там в България жестокото отношение към животни да НЕ се смята за престъпление.

Изказаните мнения и доводи са просто абсурдни! Това си е чиста подигравка!

Подигравка е провелата се дискусия около инкриминирането на жестокостта към животните за мнението на 31 000 човека, подписали за това. Явно 31 000 гласа са нищо за скъпите ни народни представители.

Според същите не съществува връзка между жестокостта към животни и хора. Е как да не съществува? Това не е измислица на природозащитниците в България – лесно доказуем факт, който важи за всички краища на света.

Скъпите ни представители сами си признават, че не разбират за какво става дума, че не познават законовата база въобще и че не ги интересува каква е тя в по-развитите държави от нас, защото не можело всичко да копираме от тях.

И макар да си признават, че не знаят какво правят въобще, същите тези хора гласуват! И от техният глас зависи, дали някой текст ще бъде приет или не!!!

Аз само не разбирам, за какво са ни те там, при условие, че явно не са компетентни по никой въпрос? За какво им плащаме? За да ходят неподготвени да гласуват? За да гласуват без да знаят за какво иде реч въобще?

По-добре вместо тях да гласуват кучета, котки, коне, папагали или каквото друго щете, защото аз вече съм твърдо убедена, че едно животно би свършило по-добра работа от тях!

Едно животно не убива за забавление, а за храна. Не си организира боеве с други животни за да печели от това. Не изкормва други животни и оставя труповете им на детски площадки. Не стреля с арбалет по други себеподобни. Само ние хората го можем. Същите тези, които правят репортажи за най-добрите начини за отравяне на животни или за най-подходящите оръжия, за тяхното унищожение. И пак тези, които поставят отрова в градски паркове и междублокови простанства, от която умират животни в невероятни мъки.

Срам ме е от себеподобните ми.