Архив за Геноцид

Неволята и Здравната каса

Идва ми да крещя! Да викам, докато не ми останат сили и глас!

Проблемите ми започнаха в петък, когато трябваше да да взема лекарствата на майка ми. Тя е с диагноза множествена склероза и е на лечение с бетаферон, който и бива отпускан от НЗОК. И със събрани всички документи (които не са малко!) отивам аз в аптеката да взема лекарството.

Да, ама не! Оказа се, че от 01.06.09 има новости! От сега нататък всяка аптека ще трябва да заплаща в кеш доставката на бетаферон (който струва около 2000 лв) и след като го изпише по съответния ред на болния и като отчете всички документи, евентуално след няколко месеца НЗОК ще им възстанови сумата.

И сами можете да се досетите какво се получава всъщност – нито една аптека към момента не е закупила лекарството, следователно – то никъде не се предлага.

Болните са оставени на произвола на съдбата – т.е. на договорките между доставчици и аптечни складове. Оставени са на възможността на аптеките да отделят няколко хиляди всеки месец от оборотните си средства. А коя аптека може да си го позволи? В Русе например има 5-ма болни, които са лечение с бетаферон. По прости сметки се оказва, че една/няколко аптека/и трябва да заделят обща сума от 10 000 лв, за да могат да доставят на болните това лекарство. Ами при условие, че в нашия град няма нито една аптека която може да си го позволи? Получава се днешната ситуация, в която се намира майка ми – без лекарство.

Бетаферонът не е животоспасяващ, поне не в смисъла на инсулина например, но е лекарство, което забавя развитието на множествената склероза, т.е. също би могло да се числи към животоспасяващите.

За да бъде отпуснат от НЗОК болните минават по една безкрайно дълга и сложна процедура, която е последвана от повторение на всеки 6 месеца. И макар да си минал през всички препятствия, да си събрал всички необходими документи и да си получил заветното ДА, накрая лекарство няма.

След като си минал през всички мъчения, накарая и през личния лекар, който изписва всеки месец лекарството, отиваш в аптеката и О, изненада! Ако попаднеш на любезен и сговорчив фармацефт ти обяснява, че тяхната аптека вече няма да доставя бетаферон. Че друга верига аптеки ще поеме щафетата от тук нататък. Казва ти (евентуално) коя е другата аптека. Тя, разбира се, се намира на другия край на града. И докато стигнеш до там се озоваваш пред табела „Приемам стока – инсулин“. Връщаш се след няколко часа, изчакваш цялата опашка от инсулинозависими хора за да ти кажат, че ще проверят!!!! Обаждаш се по-късно (защото вече нямаш сили да ходиш на 35-градусовата жега) за да ти отговорят, че те няма да могат да доставят лекарството!

Разбирам аптеките, сумата не е никак малка и да бъде затворена без да им е ясно кога точно ще им бъде възстановена (и ще бъде ли въобще възстановена), не е лесна задача. Това са оборотни средства и то в доста голям размер.

Но аз съм и от другата страна – моята майка очаква своята доза бетаферон всеки втори ден. И на мен ми писна да ме разхождат между аптеките, писна ми да слушам обясненията на всички. Разбирам, че проблема идва „от горе“. Но това „горе“ искам да идентифицирам и да получа отговори от него. Искам да знам, как измислят тези глупости?!

Не само болните от множествена склероза са ощетени – скандалите са навсякъде. Онкологично болните, инсулино зависимите и не знам още кои други. Всички тези хора са изстрадали достатъчно със своите заболявания. Покорно са изминали пътя до получаване на одобрението за финансиране на лечението от НЗОК (пълно или частично). И на всеки 6 месеца също толкова безропотно преминават мъките на този трънлив път, за да бъдат одобрени още веднъж. Сякаш всеки ден онкологично болните чудодейно се излекуват или инсулинозависимите спират да използват животворния инсулин! И въпреки всичко накрая се оказва, че няма да получат този месец лекарство, защото същите тези „от горе“ междувременно са измислили нещо ново!

Не знам кога всичко това ще свърши. Може би след смъртта ми, а може и по-късно. Но в едно съм убедена – това е политика на геноцид! Съвременен геноцид над и без това болни, и измъчени хора!

Leave a comment »

СРЕЩУ НАСИЛИЕТО

posterplush_720

Повече за инициативата можете да намерите тук. Ще намерите още и информация, как да подкрепите начинанието, ако разбира се желаете.

Аз лично подкрепям идеята без никакави задръжки. Време е да спрат всички тези издевателства над хора и животни. Не искам докато вечерям да слушам по новините как яденето на малки кученца е едва ли не панацея на всички болести. Стигат ми виетнамците в града ни, с които да се разправяме и да обясняваме, че кученца и котенца не се ядат.

За съжаление обаче, макар да имаме Закон за Защита на Животните нямаме подкрепата на изпълнителен орган, който в случая е полицията. Всички знаем как полицаите реагират на такива сигнали. За Зоополиция можем да мечтаем, защото не ми се вярва скъпите ни държавници да създадат такава, а неправителствените организации за съжаление нямат така необходимата им подкрепа за това.

И докато бившите управители на изолатори (станции за убиване на животни) настоящи управители на приюти сега са с чисто нови документи за изкаран курс по хуманно отношение, зверствата няма да спрат. Животинките все така тънат в изпражненията си, умират от зарази на територията на изолаторите или от глад, студ и бой помежду си, а в същото време на обществеността се поднася поредната изненада, че кметовете на … населени места организират ловни хайки за справяне с проблема с бездомните животни. Как е възможно, питам аз, едновременно да има Закон за Защита на Животни и законно организиране на тяхното избиване едновременно? Как е възможно да третираш бездомни животни извън населено място като вреден дивеч? Как е възможно от една страна да се опитваш уж да ги защитаваш, а от друга – да ги избиваш?

Ако никога не сте попадали във форуми на ловци – недейте и занапред. Та те си разменят идеи и се хвалят как точно да убият някое бездомно куче, колко са убили, как са ги убили, как са се гаврили с трупа на животното. И това ако не е отклонение от нормалното, не знам. Не претендирам, че някога съм разбирала цялата тази идея около спортния лов и риболов – не разбирам и никога няма да разбирам как убиването на друго живо същество може да ти донесе някакво удовлетворение.

Отидох доста далеч от идеята, с която започнах, но толкова много неща тая в себе си, че някой ден сигурно ще експлоадирам.

Не може да се се стреля на ляво и на дясно, извън а и в градовете. Не може да се убиват предумишнено и с най-голяма жестокост кученца, котенца, гълъби и т.н. Повечето от нас знаят за хора, в техните си квартали, които правят такива неща. Знаем, но знаем също, че няма кой нас да ни защити, ако излезем и посочим с пръст конкретния извършител.

И ако днес някой се забавлява да убива животни напълно съзнателно и умишлено, с какво ще удовлетворява глада  си за кръв в утрешния ден?

Comments (1) »

La Masseria delle allodole / Чифликът на чучулигите

La Masseria delle Allodole

Филмът La Masseria delle allodole (2007) / The Lark Farm е режисиран от братята Паоло и Виторио Тавиани – разказва историята на богата арменска фамилия по времето на турския геноцид над арменците 1915-1917 година.

Продукцията е съвместен проект между България, Италия, Испания и Франция.
Филмът е интерпретация по романа на Антония Арслан за кървавите събития довели до смъртта на около милион и половина арменци по време на извършените от младотурците изтребления и насилствена депортация.

Всъщност Турция и до момента не признава извършването на Геноцида. Канада, Франция, Русия и други приеха официални декларации срещу него. Дори Германия иска криминализиране на отричането му.

На 17.10.2007г. Българският парламент за пореден път официално отхвърли приемането на такава декларация.

Leave a comment »