Zizimosi's Weblog

октомври 9, 2010 zizimosi

За да ти е безумен деня не е необходимо да е Петък 13-ти. Достатъчно е да е дори само Петък, а понякога и това не е необходимо. Ако пък си в България – нито едно от гореизброените не е необходимо.

Като начало сутринта започва с телефонно позвъняване от родителите ти, които са получили мейл, че печелят 50 000 лири. A e само 8 a.m. WTF???????

Обясняваш, колкото е възможно по-любезно, макар и сънено, накратко, че това е спам и да те оставят НАМИРА да се наспиш. Да, ,ама не. Започва се една тирада…ясно спане няма да има, за съжаление и 50 000 лири също.

Алтернативната вселена (пак някъде в България):

Петък е, вънка вие вук. Студено, вали, но нали е последният работен ден събирам всички сили и ставам от леглото за едно последно усилие поне за тази седмица. По пътя пада голяма борба с вятъра, дъжда и колите, профучаващи с невероятна скорост сякаш нарочно през всички локви. СъдбЪ, си казвам, те не го правят нарочно, успокоявам се и някак се добирам до заветната цел – Офисът. А там – изненада! В някои стаи има ток, в други няма. Много интересно! И разбира се, точно в моят офис – ток йок. Взимам стълбичката и марш на междуетажието да видя предпазителите – до един всичките строени и работещи. Ток продължава да няма. След още 10 минути в цялата сграда електричеството прекъсва, а аз имам да спешна работа и разбира се, всичката информация е на bloody server-a. Следват безконечно чакане на телефонната линия на Е.ОН и безсмислен разговор с оператор. Ток още няма.

В земята на ДРУГИТЕ:

Вече всички са успокоени, макар и малко разочаровани. Все пак е било спам, така че няма печалба нито в левове нито в лири.
Работният ден започва, детето е болно, заплата още няма, а ипотеката направо ще влезе с вратата вътре. В обедната почивка отивам да платя на онези обирджии (банката) месечната вноска, с ясното съзнание че това са ми последните пари до заплата, ама няма изход. А там – изненада! Трябва да се плати и застраховката и то точно сега. Не може ден, два или не дай си Боже повече. Викам, крещя и вътрешно псувам, без някакъв резултат.

Това беше денят ми до обяд. Да видим какво е подготвил следобеда, крия тайни надежди, че вечерта поне може да се окаже приятна.

Добре дошли в Ада! Приятно из(пре)карване!