Кръщенето
Ех, 11-ти Май беше много дълъг и изпълнен с преживявания ден за Изабел.
А сега тя ще ви разкаже и какво се случи:
„Тази нощ не успях да си почина (бях заета да играя, да плача, да се гушкам), затова казах на мама да ме остави да поспя до по-късно. Към 12 на обяд се събудих с усмивка, преспокойна и доволна. Все още не знаех какво са ми замислили моите родители за деня.
Стори ми се странно, че има много хора у дома.
Баба се появи взе ме и каза, че трябва да обядвам. Ама как така? Аз току що станах, тайм аут, почакайте…Никой не ме разбра. Всичките се правиха на маймуни около мен, та да си изям всичко много бързо.
Добре, че мама дойде и ме спаси. Тя ме преоблече като принцеса или херувимче, както тя ми казва. Рокля, пелерина … много специална работа.
Не разбрах защо, ама всички бързаха. Чувах само „закъсняваме, трябваше да сме вече там“ и на бързо кръсницата ме взе и отидохме в колата.
Бу-то ни закара в църквата, в чиито двор както виждате на снимките се опитах да направя някоя и друга крачка. Е, още не мога без ръце, но скоро …
Много хора ми се радваха, на ръце ме държаха, подхвърляха ме. Влязохме в църквата и трябваше да стоя мирно при кръсника. Няма проблем, аз съм послушна, пък и него много го обичам. По едно време отидохме в една малка стая и ме съблякоха. Супееер! Най-обичам без дрехи да стоя!
После обаче Дирайр ме взе и натопи във вода, което ме разстрои много. Плаках, плаках, а той продължаваше да бърбори. Плаках, плаках, плаках и накрая мама ме взе. С кръсницата ме облякоха и излязохме от стаичката. Тогава мама пак ме даде на Дирайр и аз пак се разплаках.
Не разбрахте ли, аз отивам само при когото искам и когато аз искам?!
Добре, че този път беше за кратко, че се изморих да рева. Накрая всички дойдоха да ме целунат и дадат подаръци.
После отидохме на ресторант. Мнооого танцувах, най-вече с тате, на врата му. Ядох с вилица, пих от чаша и много се смях.
Така завърши и моят ден – яли, пили и се веселили.“
